С посещението на този сайт вие приемате използването на cookie. Повече за нашата политика cookie.

В 1429.13-77

ГОСТ Р ISO 15353-2014 ГОСТ Р 55080-2012 ГОСТ Р ISO 16962-2012 ГОСТ Р ISO 10153-2011 ГОСТ Р ISO 10280-2010 ГОСТ Р ISO 4940-2010 ГОСТ Р ISO 4943-2010 ГОСТ Р ISO 14284-2009 ГОСТ Р ISO 9686-2009 ГОСТ Р ISO 13899-2-2009 В 18895-97 В 12361-2002 В 12359-99 В 12358-2002 В 12351-2003 В 12345-2001 В 12344-88 В 12350-78 В 12354-81 В 12346-78 В 12353-78 В 12348-78 В 12363-79 В 12360-82 В 17051-82 В 12349-83 В 12357-84 В 12365-84 В 12364-84 ГОСТ Р 51576-2000 В 29117-91 В 12347-77 В 12355-78 В 12362-79 В 12352-81 ГОСТ Р 50424-92 ГОСТ Р 51056-97 ГОСТ Р 51927-2002 ГОСТ Р 51928-2002 В 12356-81 ГОСТ Р ISO 13898-1-2006 ГОСТ Р ISO 13898-3-2007 ГОСТ Р ISO 13898-4-2007 ГОСТ Р ISO 13898-2-2006 ГОСТ Р 52521-2006 ГОСТ Р 52519-2006 ГОСТ Р 52520-2006 ГОСТ Р 52518-2006 В 1429.14-2004 В 24903-81 В 22662-77 В 6012-2011 В 25283-93 В 18318-94 В 29006-91 В 16412.4-91 В 16412.7-91 В 25280-90 В 2171-90 В 23401-90 В 30642-99 В 25698-98 В 30550-98 В 18898-89 В 26849-86 В 26876-86 В 26239.5-84 В 26239.7-84 В 26239.3-84 В 25599.4-83 В 12226-80 В 23402-78 В 1429.9-77 В 1429.3-77 В 1429.5-77 В 19014.3-73 В 19014.1-73 В 17235-71 В 16412.5-91 В 29012-91 В 26528-98 В 18897-98 В 26529-85 В 26614-85 В 26239.2-84 В 26239.0-84 В 26239.8-84 В 25947-83 В 25599.3-83 В 22864-83 В 25599.1-83 В 25849-83 В 25281-82 В 22397-77 В 1429.11-77 В 1429.1-77 В 1429.13-77 В 1429.7-77 В 1429.0-77 В 20018-74 В 18317-94 ГОСТ Р 52950-2008 ГОСТ Р 52951-2008 В 32597-2013 ГОСТ Р 56307-2014 В 33731-2016 В 3845-2017 ГОСТ Р ISO 17640-2016 В 33368-2015 В 10692-2015 ГОСТ Р 55934-2013 ГОСТ Р 55435-2013 ГОСТ Р 54907-2012 В 3845-75 В 11706-78 В 12501-67 В 8695-75 В 17410-78 В 19040-81 В 27450-87 В 28800-90 В 3728-78 В 30432-96 В 8694-75 ГОСТ Р ISO 10543-99 ГОСТ Р ISO 10124-99 ГОСТ Р ISO 10332-99 В 10692-80 ГОСТ Р ISO 17637-2014 ГОСТ Р 56143-2014 ГОСТ Р ISO 16918-1-2013 ГОСТ Р ISO 14250-2013 ГОСТ Р 55724-2013 ГОСТ Р ISO 22826-2012 ГОСТ Р 55143-2012 ГОСТ Р 55142-2012 ГОСТ Р ISO 17642-2-2012 ГОСТ Р ISO 17641-2-2012 ГОСТ Р 54566-2011 В 26877-2008 ГОСТ Р ISO 17641-1-2011 ГОСТ Р ISO 9016-2011 ГОСТ Р ISO 17642-1-2011 ГОСТ Р 54790-2011 ГОСТ Р 54569-2011 ГОСТ Р 54570-2011 ГОСТ Р 54153-2010 ГОСТ Р ISO 5178-2010 ГОСТ Р ISO 15792-2-2010 ГОСТ Р ISO 15792-3-2010 ГОСТ Р 53845-2010 ГОСТ Р ISO 4967-2009 ГОСТ 6032-89 В 6032-2003 В 7566-94 В 27809-95 В 22974.9-96 В 22974.8-96 В 22974.7-96 В 22974.6-96 В 22974.5-96 В 22974.4-96 В 22974.3-96 В 22974.2-96 В 22974.1-96 В 22974.13-96 В 22974.12-96 В 22974.11-96 В 22974.10-96 В 22974.0-96 В 21639.9-93 В 21639.8-93 В 21639.7-93 В 21639.6-93 В 21639.5-93 В 21639.4-93 В 21639.3-93 В 21639.2-93 В 21639.0-93 В 12502-67 В 11878-66 В 1763-68 В 13585-68 В 16971-71 В 21639.10-76 В 2604.1-77 В 11930.7-79 В 23870-79 В 11930.12-79 В 24167-80 В 25536-82 В 22536.2-87 В 22536.11-87 В 22536.6-88 В 22536.10-88 В 17745-90 В 26877-91 В 8233-56 В 1778-70 В 10243-75 В 20487-75 В 12503-75 В 21548-76 В 21639.11-76 В 2604.8-77 В 23055-78 В 23046-78 В 11930.11-79 В 11930.1-79 В 11930.10-79 В 24715-81 В 5639-82 В 25225-82 В 2604.11-85 В 2604.4-87 В 22536.5-87 В 22536.7-88 В 6130-71 В 23240-78 В 3242-79 В 11930.3-79 В 11930.5-79 В 11930.9-79 В 11930.2-79 В 11930.0-79 В 23904-79 В 11930.6-79 В 7565-81 В 7122-81 В 2604.3-83 В 2604.5-84 В 26389-84 В 2604.7-84 В 28830-90 В 21639.1-90 В 5640-68 В 5657-69 В 20485-75 В 21549-76 В 21547-76 В 2604.6-77 В 22838-77 В 2604.10-77 В 11930.4-79 В 11930.8-79 В 2604.9-83 В 26388-84 В 14782-86 В 2604.2-86 В 21639.12-87 В 22536.8-87 В 22536.0-87 В 22536.3-88 В 22536.12-88 В 22536.9-88 В 22536.14-88 В 22536.4-88 В 22974.14-90 В 23338-91 В 2604.13-82 В 2604.14-82 В 22536.1-88 В 28277-89 В 16773-2003 В 7512-82 В 6996-66 В 12635-67 В 12637-67 В 12636-67 В 24648-90

В 1429.13−77 Припои оловянно-оловни. Спектрален метод за определяне на примеси антимон, мед, висмута, арсен, желязо, никел, цинк, алуминий с помощта на синтетични градуировочных проби (с Промените, N 1, 2)


В 1429.13−77*

Група В59


ДЪРЖАВЕН СТАНДАРТ СЪЮЗА НА ССР

ПРИПОИ ОЛОВЯННО-ОЛОВНИ

Спектрален метод за определяне на примеси
антимон, мед, висмута, арсен, желязо, никел, цинк, алуминий
с помощта на синтетични градуировочных проби

Tin-lead solders.
Spectral method for the determination of addition of antimony, мед,
bismuth, arsenic, желязо, nickel, цинк, aluminium using the synthetic graduated samples*

ОКСТУ 1709**
_________________
* Наименование на стандарта. Изменената редакция, Изъм. N 2.
** Въведено допълнително, Изъм. N 2.

Дата на въвеждане 1978−01−01



С постановление на Държавния комитет на стандартите на Съвета на Министрите на СССР от 11 април 1977 г. N 886 срок на действие е с 01.01.78

ПРОВЕРЕНИ през 1982 г. с Постановление на Госстандарта от 21.01.83. N 328 срокът на валидност продължен до 01.01.88**
_____________
** Ограничаване на срока на действие на заснет протокола LECS (ИУС, N 2, 1993 година). — Забележка на производителя на базата данни.

* За ПРЕИЗДАВАНЕ март 1983 г. с Промяната, N 1, одобрен през януари 1983 г.; Пост. N 326 от 21.01.83 (ИУС 5−1983 г.).

Изменено с постановление N 2, одобрена и влезе в действие с 01.02.88 постановление Госстандарта на СССР от 30.06.87 N 3016

Промяна N 2 извършени от производителя на база данни по въпросите на ИУС, N 11, 1987 година


Този стандарт определя спектрален метод за определяне на масовата акция на примеси в оловянно-оловни припоях: антимон от 0,1 до 2; мед от 0,001 до 0,1; висмута от 0,001 до 0,2; арсен от 0,005 до 0,05; желязо от 0,001 до 0,02; никел от 0,001 до 0,08; цинк-от 0,001 до 0,002, и на алуминий-от 0,001 до 0,002%.

Методът се основава на переведении тестова проба от метал в меден оксид. Окисленный проба се смесва с въглен на прах и се поставят на дъното на кратера на въглероден електрод. За възбуждане на спектъра използват дъга ac адаптер (за определяне на цинк — дъга постоянен ток). Спектър на дъгата снимани спектрографом. След това се измерват почерняването аналитични линии и линии на «вътрешния стандарт». Концентрацията на определени елементи намират по градуировочному график.

Поносите, Изъм. N 1, 2).

1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1. Общи изисквания към метода на анализ — в 1429.0−77.

2. АПАРАТУРА, МАТЕРИАЛИ, РЕАГЕНТИ


Спектрограф кварцов от всякакъв тип с фотографски или фотоволтаична регистрация на спектъра, което позволява да се работи в ултравиолетовата област.

Генератор на дъгата ac.

Източник на постоянен ток.

Ел.котлони муфельная с терморегулятором.

Шкаф фурна.

Чаши кристални выпарительные.

Колби заострени или барабани.

Порцеланови Тигли И 9147−80.

Хаван агатовая или от органично стъкло.

Везни торсионные или аналитични.

Микрофотометр.

Баня електрическа или печка-нагоре.

Фотографски плаки спектрографические видове SP-I SP-II.

Графитни електроди марки С-2, С-3 с кратер с дълбочина и диаметър от 3 mm.

Разработчикът и фиксаж И 2817−50. Допуска прилагане на снимков материал от друг състав.

Етилов алкохол в 5962−67*.
_________________
* На територията На Руската Федерация действа ГОСТ Р 51652−2000. — Забележка на производителя на базата данни.

Киселина азотна И 4461−77, селскостопанска чаена перегнанная.

Олово оксид, чаена ад а. в 9199−77.

Калай оксид, чаена ад а. в 22516−77.

Антимон 3-оксид, чаена ад а.

Мед оксид, чаена ад а. в 16539−79.

Алуминиев оксид, чаена ад а.

Цинков оксид, чаена ад а. в 10262−73.

Висмута оксид, чаена ад а. в 10216−75.

Железен оксид, чаена ад а. в 4173−77.

Арсен оксид, чаена ад а.

Никел оксид, чаена ад а. в 4331−78.

Поносите, Изъм. N 1, 2).

3. ПОДГОТОВКА ЗА АНАЛИЗ

3.1. Начин на приготвяне градуировочных проби

За спектрален анализ оловянно-оловни припои се изисква 7 комплекти градуировочных проби:

I комплект — на базата на съответната припою ПОС 60 за анализ на спойка ПОС 61; ПОС 61М; ПОССу 61−0,5;

II комплект — на базата на съответната припою ПОС 40 за анализ на спойка ПОС 40; ПОССу 40−0,5; ПОССу 40−2;

III комплект — на базата на съответната припою СНИМКА 10 за анализ на спойка СНИМКА 10; ПОССу 10−2; ПОССу 8−3;

IV комплект — на базата на съответната припою ПОС 50 за анализ на спойка ПОСК 50−18; ПОССу 50−0,5;

V комплект — на базата на съответната припою ПОС 30 за анализ на спойка ПОССу 35−0,5; ПОССу 35−2; ПОССу 30−0,5; ПОССу 30−2; ПОССу 25−0,5; ПОССу 25−2;

VI комплект — на базата на съответната припою СНИМКА 18 за анализ на спойка ПОССу 18−2; ПОССу 15−2; ПОССу 18−0,5;

VII комплект — на базата на съответната припою PIC 5 за анализ на спойка ПОССу 5−1; ПОССу 4−6.

За основа за приготвяне на градуировочных проби служи смес от подходящи количества окиси на олово и калай.

В основната извадка, съдържащ 1% примеси от мед, алуминий, цинк, висмута, желязо, арсен, никел и 5% примеси, антимон, в изчисляването на метал, последните се прилага под формата на окиси или соли. Пробата се разбърква със спирт, в агатовой хаван, след което се изсушава, запалва и още внимателно се разбърква.

Работни градуировочные проби се приготвя последователно разреждане на всеки предишен проба подходяща основа. Приготвя се серия от проби с маса дял от 0,2 до 0,001% мед, висмута, арсен, желязо, никел, цинк, алуминий; от 2 до 0,1% олово.

Поносите, Изъм. (2).

4. ПРОВЕЖДАНЕ НА АНАЛИЗ НА

4.1. Провеждане на анализ на спойка, с изключение на определяне на цинк

Навеску проба спойка с тегло 0,5−1 g се поставя в гражданските колба или чаша, наля 15−20 смГОСТ 1429.13-77 Припои оловянно-свинцовые. Спектральный метод определения примесей сурьмы, меди, висмута, мышьяка, железа, никеля, цинка, алюминия с использованием синтетических градуировочных образцов (с Изменениями N 1, 2)азотна киселина, разредена 1:1. Пробата се разтваря при умерено нагряване. Разтвор се изпарява да изсъхнат, а след това запалва в резултат азотнокислые сол в ще заглуши фурна за 20 мин при температура на 450−500 °C. Получен при разтваряне и прокаливании утайката окиси на метали внимателно се разбърква с въглищен прах в съотношение 1:1, натъпкани в кратери карбонови електроди с размер 3x3 mm, закопават се с алкохол и се изсушават в сушилен шкаф. При спектрографировании електродите се поставят така, че долния електрод служи като електрод с почивка, на горния електрод — hexagon, заточени в скъсен конус с диаметър площадки 1,5−2 mm. Spectra вълнуват в дъгата ac 10−12 А. Време на експозиция, междинна диафрагма, на ширината на процепа и аналитичен период от изберат оптимални за получаване на интензивност на спектри в областта на нормални почернений. Spectra регистрират, на две плочи — коротковолновую част за тип SP-II, вече дължина на вълната — за тип SP-I. Спектрите на пробата за градуировки и на всяка проба снимана на една и съща фотопластинке.

Време прояви на плоча: 3 мин за тип SP-I и 4 мин за тип SP-II при температура на възложителя 19±1 °C.

4.2. Провеждане на анализ на припои при определяне на цинк

Градуировочные проби и проби (без въглищен прах), пълнени в кратери карбонови електроди с размер 3x3 mm, закопават се с алкохол и се изсушават в сушилен шкаф. При спектрографировании електродите се поставят така, в дъното на електрода — анод служи като електрод с почивка, на горния електрод — hexagon, заточени в скъсен конус с диаметър площадки 1,5−2 mm. Spectra вълнуват в дъга постоянен ток 7 А. Време на експозиция, междинна диафрагма, на ширината на процепа и аналитичен период от изберат оптимални за получаване на интензивност на спектри в областта на нормални почернений. Спектрите на пробите за градуировки и на всяка проба снимана на една и съща фотопластинке. Аналитичен период от 2 мм. Време на прояви на плочи 3 мин при температура на възложителя 19±1 °C.

Спектрите са регистрирани на плоча тип SP-I.

4.1, 4.2. Поносите, Изъм. (2).

5. ОБРАБОТКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

5.1. Аналитични линия «на вътрешния стандарт» са дадени в таблица.1.

Таблица 1

     
Определен елемент Аналитични линии, нм Линия «на вътрешния стандарт» Sn, нм
Арсен 234,9
Фон
Антимон 287,7
278,5
Висмут 306,7
322,3 или 311,8
Мед 327,3
322,3 или 311,8
Желязо 302,0
322,3 или 311,8
Алуминий 308,2
322,3 или 311,8
Никел 305,0
322,3 или 311,8
Цинк 330,2
322,0 или
  345,5
фон



Според резултатите от фотометрирования спектри градуировочных проби изграждат градуировочные графики в координатите ГОСТ 1429.13-77 Припои оловянно-свинцовые. Спектральный метод определения примесей сурьмы, меди, висмута, мышьяка, железа, никеля, цинка, алюминия с использованием синтетических градуировочных образцов (с Изменениями N 1, 2).

Съдържанието на дефинирани примеси и цинк намират в списъка.

Поносите, Изъм. N 1).

5.2. Абсолютно забранени несъответствия анализ на резултатите при надеждната вероятност ГОСТ 1429.13-77 Припои оловянно-свинцовые. Спектральный метод определения примесей сурьмы, меди, висмута, мышьяка, железа, никеля, цинка, алюминия с использованием синтетических градуировочных образцов (с Изменениями N 1, 2)0,95 не трябва да надвишава стойностите, посочени в таблица.2.

Таблица 2

     
Определен елемент Съдържание на елемент, % Абсолютно възможни несъответствия %
Антимон 0,1−0,3
0,03
  0,3−0,5
0,1
  0,5−1,0
0,2
  1,0−2,0 0,4
Мед 0,001−0,003
0,0006
  0,003−0,005
0,002
  0,005−0,01
0,003
  0,01−0,03
0,006
  0,03−0,05
0,01
  0,05−0,1
0,02
Висмут 0,001−0,003
0,0006
  0,003−0,005
0,002
  0,005−0,01
0,003
  0,01−0,03
0,006
  0,03−0,05
0,01
  0,05−0,1
0,02
  0,1−0,2
0,03
Желязо 0,001−0,003
0,0006
  0,003−0,005
0,002
  0,005−0,01
0,003
  0,01−0,02
0,006
Никел 0,001−0,003
0,0006
  0,003−0,005
0,002
  0,005−0,01
0,003
  0,01−0,03
0,006
  0,03−0,05
0,01
  0,05−0,08
0,02
Алуминий 0,001−0,002
0,0006
Арсен 0,005−0,01
0,003
  0,01−0,03
0,006
  0,03−0,05
0,01
Цинк 0,001−0,002
0,0006



Поносите, Изъм. N 1, 2).