С посещението на този сайт вие приемате използването на cookie. Повече за нашата политика cookie.

В 24048-80

ГОСТ Р 57376-2016 В 193-2015 В 27981.5-2015 г. В 27981.2-2015 г. В 27981.1-2015 г. В 13938.11-2014 ГОСТ Р 56240-2014 В 859-2014 ГОСТ Р 55685-2013 ГОСТ Р 54922-2012 ГОСТ Р 54310-2011 В 31382-2009 ГОСТ Р 52998-2008 В 859-2001 В 6674.4-96 В 6674.3-96 В 6674.2-96 В 6674.1-96 В 4515-93 В 28515-97 ГОСТ 17328-78 В 614-97 В 15527-70 В 13938.13-77 В 13938.13-93 В 1020-77 В 5017-2006 В 1652.11-77 В 15027.12-77 В 15027.11-77 В 493-79 В 1953.9-79 В 23859.2-79 В 1953.5-79 В 1953.3-79 В 1953.12-79 В 1953.6-79 В 15027.18-86 В 27981.2-88 В 27981.5-88 В 15027.5-77 В 1652.12-77 ГОСТ 15027.8-77 В 1652.7-77 В 15027.6-77 В 15027.7-77 В 1652.2-77 В 1652.4-77 В 15027.2-77 В 1652.8-77 В 1652.3-77 В 13938.6-78 В 13938.7-78 В 13938.1-78 В 13938.2-78 В 13938.4-78 В 13938.8-78 В 13938.10-78 В 13938.12-78 В 23859.8-79 В 1953.1-79 В 613-79 В 9716.2-79 В 23912-79 В 23859.1-79 В 23859.4-79 В 1953.2-79 В 20068.1-79 В 9717.3-82 В 9717.1-82 В 27981.4-88 В 28057-89 В 6674.5-96 В 23859.11-90 В 24978-91 В 15027.14-77 В 15027.10-77 В 15027.4-77 В 1652.6-77 В 1652.10-77 В 15027.9-77 В 13938.5-78 В 13938.11-78 В 18175-78 В 13938.3-78 В 23859.6-79 В 1953.4-79 В 1953.8-79 В 1953.7-79 В 23859.9-79 В 1953.11-79 В 1953.15-79 В 1953.10-79 В 1953.16-79 В 23859.5-79 В 23859.3-79 В 9716.3-79 В 1953.14-79 В 15027.16-86 В 15027.17-86 В 27981.6-88 В 27981.1-88 В 15027.20-88 В 17711-93 В 1652.1-77 В 15027.13-77 В 1652.5-77 В 15027.1-77 В 1652.13-77 В 1652.9-77 В 15027.3-77 В 13938.9-78 В 23859.10-79 В 193-79 В 20068.2-79 В 1953.13-79 В 23859.7-79 В 9716.1-79 В 20068.3-79 В 24048-80 В 9717.2-82 В 15027.15-83 В 15027.19-86 В 27981.3-88 В 20068.4-88 В 27981.0-88 В 13938.15-88 В 6674.0-96

В 24048−80 (ЧЛ CMSA 459−77, ISO 2626−73) Мед. Методи за определяне на устойчивостта срещу водород крехкост (с Промените, N 1, 2)


В 24048−80
(ЧЛЕН CMSA 459−77,
ISO 2626−73)*
______________________
* Наименование на стандарта.
Изменената редакция, Изъм. N 2.

Група В59



ДЪРЖАВЕН СТАНДАРТ СЪЮЗА НА ССР

МЕД

Методи за определяне на устойчивостта срещу водород крехкост

Мед. Methods of determination of resistance to hydrogen embrittlement


ОКСТУ 1709*
______________
* Акт допълнително, Изъм. N 1.

Срокът на действие от 01.07.1980
до 01.07.1985*
________________________________
* Ограничаване на срока на действие на премахнато
протокол N 4−93 Магистралата Съвет
по стандартизация, метрология и сертификация
(ИУС, N 4, 1994 година). — Забележка на производителя на базата данни.



РАЗРАБОТЕН от Министерството на цветната металургия на СССР

ИЗПЪЛНИТЕЛИ

А. М. Рытиков, Vb, Vi, Греди, А. А. Булк

РЕГИСТРИРАН на Министерството на цветната металургия на СССР

— Шериф. министър В. В. Устинов

ОДОБРЕНИ И ВЪВЕДЕНИ В ДЕЙСТВИЕ на Постановление на Държавния комитет на СССР по стандартите от 24 март 1980 г. N 1312

НАПРАВЕНИ: Промяната на N 1, одобрен и влезе в сила Постановление на Държавния комитет на СССР по стандартите от 26.12.84 N 4919 с 01.08.85, Промяна, N 2, одобрен и влезе в сила Постановление на Държавния комитет на СССР за управление на качеството на производството и стандартите от 17.11.89 N 3393 с 01.07.90

Промени, N 1, 2, направени от производителя на база данни по въпросите на ИУС, N 4, 1985 година, ИУС, N 2, 1990 година


Този стандарт определя методи за определяне на устойчивостта на бескислородной мед срещу водород крехкост.

Определяне на устойчивост на водород крехкост се състои в закаляване на мед във водород или водородосодержащей газова среда с последващо тест за огъвайте или металлографическим контрол.

Стандарт напълно отговаря на ЧЛ CMSA 459−77, ISO 2626−73.

Поносите, Изъм. (2).

1. ПОДБОР НА ПРОБИ

1.1. Брой отбираемых проби и място за подбор, посочени в съответните стандарти данъци на чуждестранните физически лица

1.2. От ленти, листове и ленти с дебелина до 2 мм, избрани за изпитване, нарязани на плоски образци с ширина 10 мм и дължина не по-малко от 100 мм в посока на пластична деформация. От тел и пръти с диаметър от 2 мм и мостри, са подбрани с дължина не по-малко от 100 mm.

От тръби с дебелина на стената до 2 mm проби се изрязват под формата на ивици с ширина не повече от 10 mm и с дължина не по-малко от 100 мм по оста на тръбата. При подбора на проби от тръби с диаметър по-малко от 15 мм широчина на пробата не трябва да надвишава ГОСТ 24048-80 (СТ СЭВ 459-77, ИСО 2626-73) Медь. Методы определения стойкости против водородной хрупкости (с Изменениями N 1, 2)обиколката на тръбата.

От материали с дебелина повече от 2 mm проби се приготвя пластична деформация или механична вырезкой. Готови образци трябва да има следните размери: дебелина 2,0, широк не повече от 10,0 и дължина не по-малко от 100,0 mm, или с диаметър 2.0 и дължина не по-малко от 100,0 mm.

За промяна на напречното сечение на пробата повече от 50% се прилага студена пластична деформация (при необходимост в комбинация с междинна отжигом в неутрална среда) или механична обработка.

Междинно отгряване се извършва при температура от 475 °C ±25 °С в продължение на 30 минути.

Охлаждане трябва да се извършва колкото се може по-бързо в среда за закаляване.

Проби за изпитване не трябва да има напречни рисок на повърхността и за чеп на краищата. Механична обработка е изложена само едната страна на проба. Допускат се надлъжни следи от механична обработка.

Поносите, Изъм. N 1, 2).

1.3. Проби за металлографического контрол трябва да бъдат издълбани така, че равнината на шлифа е перпендикулярна или е успоредна на посоката на пластична деформация; една от страничните страни не трябва да бъдат подложени на механична обработка. Посока на вземане на проби сравнително пластична деформация се определя в стандартите на конкретна металлопродукцию.

Поносите, Изъм. (2).

2. АПАРАТУРА


Уред за изпитване на огъвайте — в 13813−68.

Сменяеми гъба и валяци за боядисване радиусами:

1,5 mm — за проби с дебелина 0,70 мм и по-малко;

2.0 мм — за проби с дебелина над 0,70 до 0.90 мм вкл.;

2,5 mm — за проби с дебелина над 0,90 до 1,10 мм вкл.;

3.0 мм — за проби с дебелина над 1,10 1,50 мм вкл.;

4,0 мм — за проби с дебелина над 1,50 до 1,90 мм вкл.;

5.0 mm — за проби с дебелина над 1,90 2,00 мм вкл.

Поносите, Изъм. N 1).

3. ПРОВЕЖДАНЕ НА ТЕСТА

3.1. Ниско съдържание на мазнини проби отжигают в среда от водород или инертен газ с добавянето на не по-малко от 10% водород при температура (850±25) °С или (950±25) °С с експозиция от 30 мин и последвано от бързо охлаждане в една и съща среда или във вода.

Температурата на закаляване се определя по заявка на потребителя.

3.2. Тест за огъвайте прекарват в 13813−68.

Стойността на предварително напрежение се определят при временната съпротива ГОСТ 24048-80 (СТ СЭВ 459-77, ИСО 2626-73) Медь. Методы определения стойкости против водородной хрупкости (с Изменениями N 1, 2)250 Mpa (25 кпс/ммГОСТ 24048-80 (СТ СЭВ 459-77, ИСО 2626-73) Медь. Методы определения стойкости против водородной хрупкости (с Изменениями N 1, 2)). Стойността на предварително напрежение не трябва да надвишава 2% от стойността на временно повърхността на пробата.

3.1, 3.2. Поносите, Изъм. N 1).

3.3. Пробите трябва да издържа на не по-малко от 10 деформации на 180° в плашках заоблени с радиус, равен на 2,5 пъти дебелина или диаметър на проба без счупване на две части. След това продължи проверката на огъвайте до счупване.

3.4. Металлографический контрол се извършва на полирани нетравленых или травленых проби при 200-кратно увеличение.

Размери на проби и гравиран — в 21073.0−75.

3.3, 3.4. Поносите, Изъм. N 1, 2).

3.5. Проба, подвергнутый теста по sp 3.4, не трябва да имат пори, пукнатини по границите на зърната.

Поносите, Изъм. N 1).



Електронен документ
подготвени АД, «Код» и сверен по:
официалното издание
М: Издателство стандарти, 1980