В 25172-82

• gost-25172-82.pdf (179.89 KiB)
  ГОСТ 25172-82

В 25172−82 (ISO 3878−83) Сплави, твърди метални. Метод за определяне на твърдост по Викерс (с Промените, N 1, 2)

В 25172−82
(ISO 3878−83)

Група В59

ДЪРЖАВЕН СТАНДАРТ СЪЮЗА НА ССР

СПЛАВИ, ТВЪРДИ МЕТАЛНИ

Метод за определяне на твърдост по Викерс

Sintered hardmetals. Method of determination of Викерс hardness

ОКСТУ 1909

Дата на въвеждане 1983−01−01

ИНФОРМАЦИОННИ ДАННИ

1. РАЗРАБОТЕНА И ВЪВЕДЕНА от Министерството на цветната металургия на СССР

РАЗРАБОТЧИЦИТЕ

V. I. Мъгли, А. А. Залужный, Н. Н. Герасечко, Л. С. Павлова

2. ОДОБРЕНИ И ВЪВЕДЕНИ В ДЕЙСТВИЕ на Постановление на Държавния комитет на СССР по стандартите от 17.03.82 N 1097

Промяна N 2 приема Магистралата Съвет по стандартизация, метрология и сертификация (протокол N 6 от 21.10.94)

За приемането гласува:

3. ВЪВЕДЕН Е ЗА ПЪРВИ ПЪТ

4. РЕФЕРЕНТНИТЕ РЕГУЛАТОРНИ И ТЕХНИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ

5. Ограничение на срока на валидност, заснети по протокол Магистралата на Съвета по стандартизация, метрология и сертификация (ИУС 2−93)

6. ПРЕИЗДАВАНЕ (януари 1998 г.) с Промените, N 1, 2, одобрени в май 1987 г., март 1995 г. (ИУС 8−87, 5−95)


Този стандарт определя метод за определяне на твърдост по Викерс твърди метални сплави.

Допуска се извършва определяне на твърдост по ISO 3878−83, даден в приложение 2.

Поносите, Изъм. (2).

1. МЕТОД ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ

1.1. Подбор на проби се извършва в 20559.

2. АПАРАТУРА

Уред за измерване на твърдост на УПРАВИТЕЛНИЯ 23677 или всяко друго предоставяне на приложението предварително инсталирана натоварване или натоварване от 9,8 до 490 Н с грешка ±1%.

Измервателно устройство в 23677 или всяко друго, което да осигури измерване на диагонали отстъпи с точност:

±0,2 микрона при 100 микрона;

±1,0 микрона при 100 микрона 200 микрона;

±0,5% при 200 микрона.

3. ПОДГОТОВКА ЗА ТЕСТА

3.1. За изпитване на проби от малък сечение или с неправилна форма се приготвя допълнителни фундаменти (подложки).

3.2. Дебелината на слоя, сошлифованного от повърхността на пробата, трябва да бъде не по-малко от 0,2 mm.

3.3. При измерване на твърдост на пробата с криволинейной повърхност, на него трябва да се направи равна площадка с широчина не по-малко от 1 мм, върху която се извършва изпитването. Грапавост на обработваните повърхности проба трябва да бъде 0,2 μm в 2789.

Поносите, Изъм. N 1).

3.4. Дебелината на пробата трябва да бъде не по-малко от 1 мм.

3.5. Испытуемая и укрепване на повърхността на пробата трябва да бъдат успоредни един на друг в рамките на 0,1 мм на всеки 10 мм.

Поносите, Изъм. N 1).

4. ПРОВЕЖДАНЕ НА ТЕСТА

4.1. Изпитването се извършва в 2999.

4.1.1. Подбират мярка за твърдостта, с номинална стойност, най-близка до очакваната твърдост проба.

Ако средно измерената стойност се различава от стойността на твърдостта, на посочения по малко, на стойност, надвишаваща допустимата в 23677, трябва да се провери уреда и индентор и премахване на причината за грешки.

4.1, 4.1.1. Поносите, Изъм. N 1).

4.1.2. Приложена товар трябва да бъде от 9,8 до 490 H, за предпочитане 294 Н.

4.1.3. На всяка проба се нанася не по-малко от три разпечатки, разположени произволно в цялата испытуемой повърхността. След изпитването на обратната страна на проба, не трябва да има забележими следи от деформация.

4.1.4. В случай на откриване на дефекти индентора тест се счита за невалиден, а индентор трябва да се замени.

5. ОБРАБОТКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

5.1. За твърдостта на проба вземат средно аритметично получени от измервания, округленное до най-близките 10 HV.

5.2. Резултатите от теста са вписани в протокола, форма на който е дадена в приложение 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 (препоръчителна). Протокол от изпитването

ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Препоръчителният

Протокол от изпитването (N)

Производителя

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 (препоръчителна). ISO 3878−83. Сплави твърди. Определяне на твърдост по Викерс

ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Препоръчителният

Сплави твърди. Определяне на твърдост по Викерс

1. Определяне

Настоящия международен стандарт определя метод за определяне на твърдост по Викерс за твърди сплави.

2. Връзки

В 9391−80 Сплави, твърди метални. Методи за определяне на порьозност и микроструктурата.

3. Апаратура

3.1. Измервателен уред, който може да осигури прилагането на сила или сили в диапазона от 9,807 Н до 490,3 Н (HV1-HV50).

3.2. Съвет представлява правоъгълна алмазную пирамида с квадратна основа.

3.3. Измервателно устройство за измерване на диагонали на пръстови с грешка ±0,2 микрона за 100 микрона;

±1,0 микрона за 100 микрона 200 микрона;

±0,5% за 200 микрона.

4. Образци за изпитване

4.1. Дебелината на слоя, отдалечени от повърхността на изследвания образец, трябва да бъде не по-малко от 0,2 mm.

Проверката се извършва на гладка и равна повърхност, свободен от чужди вещества, и по-специално, внимателно почистени от масла. Повърхността на пробата трябва да се полира в съответствие с ГОСТ 9391.

Подготовка на пробите се извършва по такъв начин, че да сведе до минимум промяна на повърхността вследствие на топла и студена обработка.

При определяне на твърдостта на изпит проба с криволинейной повърхността на пробата трябва да бъде подготвена плоска повърхност, върху която ще се извършва проверката.

4.2. Дебелината на пробата, подвергаемого на изпитание, трябва да бъде не по-малко от 1 мм.

Дебелина на изпит проба трябва да бъде достатъчно, за да изпитанието може да се проведе без разрушаване или деформиране на пробата под действието на дадена сила. За проби с малко напречно сечение или с неправилна форма може да се използва допълнителна опора, например, определяне на пластичном материал.

5. Провеждане на теста

5.1. Проверката се извършва под действието на сили от 9,807 Н (HV1) до 490,3 Н (HV50), при това обикновено се използва — 294,2 Н (HV30).

5.2. Тестов образец определят неподвижно върху твърда подкрепа. Площ на контакт трябва да бъдат чисти и свободни от чужди вещества. Много е важно, за да вземе проба от заема стабилна позиция на подкрепа и за подкрепа по време на изпитването не може да се компенсира проба.

6. Изразяване на резултатите

За крайния резултат вземат средно аритметично на получените стойности на твърдост, округленное до най-близките 10 HV.

7. Протокол от изпитването

Протокол от изпитването трябва да съдържа следната информация:

а) връзка към този международен стандарт;

б) данни, необходими за идентификация на изследвания образец;

в) резултатите от изпитването;

г) всички действия, не са предвидени в настоящия международен стандарт или смятани за задължителни;

д) фактори, които биха могли да окажат влияние върху резултатите.

Забележка. Не съществува общ метод за точен превод на твърдост по Викерс в някаква друга скала за твърдост. Така че тези преводи трябва да се избягват, с изключение на специални случаи, когато може да бъде получена надеждна основа за превод чрез сравнителни тестове.


ПРИЛОЖЕНИЕ 2. (Въведени допълнително, Изъм. (2).

Текст на документа сверен по:
официалното издание
М: ИПК Издателство стандарти, 1998